За организирана лесозащита у нас може да се говори от 1949 г., но едва в края на петдесетте години, проучвайки опита на другите европейски страни и преди всичко на Полша, проф. Димитър Стефанов, инж. Боньо Петков и инж. Тодор Балов предлагат създаването на Лесозащитни станции.
Още при възникването на идеята за създаването на лесозащитните станции, академик Мако Даков подчертава, че те трябва да бъдат мост между науката и практиката. Именно на тази идея служат и първите директори на лесозащитните станции – ЛЗС – София – инж.Васил Вътов, Варна – инж.Сидер Пенев и Пловдив – инж. Тодор Чернев.
Понастоящем, Лесозащитна станция – София, обслужва във фитосанитарно отношение горските екосистеми в 6 Регионални дирекции по горите (Благоевград, Берковица, Велико Търново, Кюстендил, Ловеч, София).
Горският фонд на територията на станцията е с обща площ от 1380249 ха, в т.ч. иглолистни гори 426812 ха и широколистни 953437 ха.
Територията на Лесозащитна станция – София е разположена върху почти всички климатични райони на България. Надморската височина се движи от 25 по поречието на река Дунав и вътрешните реки до 2925 м (връх Мусала). В хоризонтално и вертикално направление те обхващат няколко растителни пояса и изключително разнообразни горски месторастения и многобройни типове гори. Видовото разнообразие на дървесна и храстова растителност, предопределя и многообразието на фитосанитарните проблеми в горите, от райони на станцията.